България и Балканите: Какво се случи през 2017 г.?
От бурето с барут, както са известни Балканите, през тази година идваха вести, които не влязоха в международните топ новини, както по времето на разпадането на някогашна Югославия или рецесията с мигрантите преди година-две.
За България обаче имаше значими и положителни вести. След политическа рецесия, траяла повече от две години, Македония се снабди с ново държавно управление. То отвори страната към България. Двете страни подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие. После министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев дружно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.
През ноември пък Македонската православна черква изпрати писмо до Българската православна черква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че в случай че МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е подготвена да се застъпи пред останалите православни църкви за определяне на канонически статут на МПЦ.
През годината министър председателят Борисов неколкократно съобщи, че в връзките с Македония е значимо да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както нормално се споделяше до момента, а на специфична експертна комисия, която следва да бъде образувана според подписания двустранен контракт. Тя би трябвало да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.
И въпреки днешните македонци в Република Македония да декларират, че те са обособен народ и нация и това би трябвало да се почита, би трябвало да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.
А в другия завършек на Балканския полустров едни българи са запазили българското си съзнание и до през днешния ден и през тази година Албания най-сетне призна българското национално малцинство в страната . Този триумф беше реализиран посредством напъните както на българската общественост в Албания, по този начин и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият министър председател.
Важно събитие през годината се случи с още една балканска страна с изход на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс към този момент има цялостна доминация в региона на Адриатическо море.
Русия не беше особено щастлива от участието на Черна гора в НАТО . В източната част на района обаче един различен факт евентуално носи удовлетворение в Москва. Строежът на газопровода „ Турски поток “ е в цялостен ход.
В Турция през тази година се организира референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше извоюван от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт най-малко до 2029 година, доближавайки ръководството до едноличен режим. Междувременно Турция изостри връзките си с Германия, със Съединени американски щати, даже с НАТО.
В Сърбия за участие в НАТО и дума не може да става. Декларираното й предпочитание за участие в Евросъюза обаче навежда на размисъл поради очевадно околните връзки на западната ни съседка с Русия. Западът обаче съобщи на Белград, че ще би трябвало да избере сред единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.
Годината постави завършек на една институция, основана поради събитията от разпадането на някогашна Югославия - Международния арбитражен съд в Хага. Точката постави по драматичен метод един босненски хърватски военачалник – Слободан Праляк се самоуби в самата правосъдна зала, откакто чу доказаната си 20-годишна присъда.
Отвън видяно, новините през тази година бяха положителни и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на рецесията след извършени промени. Правителството в Атина даже намери 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на обществено слаби и на жители със междинни приходи.
От 1 януари 2018 година България поема шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Един от декларираните цели ще са Западните Балкани. Да се надяваме на още положителни вести за района.
Още вести можете да прочетете в Dnes.bg
По публикацията работиха: автор Екип на Dnes.bg , редактор Деляна Петкова
За България обаче имаше значими и положителни вести. След политическа рецесия, траяла повече от две години, Македония се снабди с ново държавно управление. То отвори страната към България. Двете страни подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие. После министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев дружно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.
През ноември пък Македонската православна черква изпрати писмо до Българската православна черква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че в случай че МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е подготвена да се застъпи пред останалите православни църкви за определяне на канонически статут на МПЦ.
През годината министър председателят Борисов неколкократно съобщи, че в връзките с Македония е значимо да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както нормално се споделяше до момента, а на специфична експертна комисия, която следва да бъде образувана според подписания двустранен контракт. Тя би трябвало да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.
И въпреки днешните македонци в Република Македония да декларират, че те са обособен народ и нация и това би трябвало да се почита, би трябвало да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.
А в другия завършек на Балканския полустров едни българи са запазили българското си съзнание и до през днешния ден и през тази година Албания най-сетне призна българското национално малцинство в страната . Този триумф беше реализиран посредством напъните както на българската общественост в Албания, по този начин и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият министър председател.
Важно събитие през годината се случи с още една балканска страна с изход на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс към този момент има цялостна доминация в региона на Адриатическо море.
Русия не беше особено щастлива от участието на Черна гора в НАТО . В източната част на района обаче един различен факт евентуално носи удовлетворение в Москва. Строежът на газопровода „ Турски поток “ е в цялостен ход.
В Турция през тази година се организира референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше извоюван от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт най-малко до 2029 година, доближавайки ръководството до едноличен режим. Междувременно Турция изостри връзките си с Германия, със Съединени американски щати, даже с НАТО.
В Сърбия за участие в НАТО и дума не може да става. Декларираното й предпочитание за участие в Евросъюза обаче навежда на размисъл поради очевадно околните връзки на западната ни съседка с Русия. Западът обаче съобщи на Белград, че ще би трябвало да избере сред единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.
Годината постави завършек на една институция, основана поради събитията от разпадането на някогашна Югославия - Международния арбитражен съд в Хага. Точката постави по драматичен метод един босненски хърватски военачалник – Слободан Праляк се самоуби в самата правосъдна зала, откакто чу доказаната си 20-годишна присъда.
Отвън видяно, новините през тази година бяха положителни и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на рецесията след извършени промени. Правителството в Атина даже намери 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на обществено слаби и на жители със междинни приходи.
От 1 януари 2018 година България поема шестмесечното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Един от декларираните цели ще са Западните Балкани. Да се надяваме на още положителни вести за района.
Още вести можете да прочетете в Dnes.bg
По публикацията работиха: автор Екип на Dnes.bg , редактор Деляна Петкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ